Oct 7, 2014, 11:03 PM

Селска орисия

  Poetry » Other
561 0 4

До залез остава копраля.

За тръгване - време комай.

А слънцето бавно търкаля

часовник на месеца Май.

 

Напускат стопани нивята.

Умора в краката лежи.

От слънцето угар навята

в браздите дълбоки тежи.

 

И тръгват орачи обратно

към селската бара на път.

Във времето днеска повратно

нощта на парчета секат.

 

И спират с волòвете вкъщи

за кратка почивка в нощта.

А утре денят ще се мръщи -

ще рови в небето пещта.

 

Ще хапне селякът чорбица,

ще пийне студена вода

и утре отново с торбица

ще ходи по стара следа...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви, Момичета, за коментариите и за оценката!
    Радвам се, че посетихте моята скромна страничка!
    Желая Ви хубава вечер и поздрави от мен!!!!
  • красиви картини рисуваш с думи
  • Поздравления и от мен за хубавото стихотворение, Никола!
  • Добра вечер,Никола!
    Поздравявам те за поредното хубаво стихотворение!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...