29 sept 2018, 1:32  

Селска соната 

  Poesía » Filosófica
576 0 2

СЕЛСКА СОНАТА

 

Щом слънцето на запад слезе,
тъмата пурпура смени!
И тишината в село влезе.
небето  лятно заблести...
Това е времето когато,
съм награден аз най-богато
и в този славен за мен миг
се чувствам винаги велик!
И седнал сам във судурмата,
захласнат в лунното небе,
щастлив съм, чествам се добре
и величая Самотата!
Вървя след  детските мечти...
Не виждам туй да ми вреди!


24.09.2018г., Драгойново

 

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??