Селска соната
СЕЛСКА СОНАТА
Щом слънцето на запад слезе,
тъмата пурпура смени!
И тишината в село влезе.
небето лятно заблести...
Това е времето когато,
съм награден аз най-богато
и в този славен за мен миг
се чувствам винаги велик!
И седнал сам във судурмата,
захласнат в лунното небе,
щастлив съм, чествам се добре
и величая Самотата!
Вървя след детските мечти...
Не виждам туй да ми вреди!
24.09.2018г., Драгойново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени