29.09.2018 г., 1:32 ч.  

Селска соната 

  Поезия » Философска
574 0 2

СЕЛСКА СОНАТА

 

Щом слънцето на запад слезе,
тъмата пурпура смени!
И тишината в село влезе.
небето  лятно заблести...
Това е времето когато,
съм награден аз най-богато
и в този славен за мен миг
се чувствам винаги велик!
И седнал сам във судурмата,
захласнат в лунното небе,
щастлив съм, чествам се добре
и величая Самотата!
Вървя след  детските мечти...
Не виждам туй да ми вреди!


24.09.2018г., Драгойново

 

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??