СЕЛСКА СОНАТА
Щом слънцето на запад слезе,
тъмата пурпура смени!
И тишината в село влезе.
небето лятно заблести...
Това е времето когато,
съм награден аз най-богато
и в този славен за мен миг
се чувствам винаги велик!
И седнал сам във судурмата,
захласнат в лунното небе,
щастлив съм, чествам се добре
и величая Самотата!
Вървя след детските мечти...
Не виждам туй да ми вреди!
24.09.2018г., Драгойново
© Христо Славов Все права защищены