14 sept 2006, 15:43

СЕЛЯНИ

  Poesía
1.3K 0 8
 Гледам лицата им груби от вятъра на годините
чувам гласовете им груби как рисуват наивни картини
как забравили даже да вярват във Бога
не се страхуват дори от смъртта.

Откъде тая сила във тях е останала
откъде тази смелост в страха им вековен
откъде тази дързост, тази радост в мига
и защо ли са тука сега всички събрани?

Преди малко ковчегът на дядо ми
в земята скалиста положихме.
Кръст със надпис "Тук почива"
е всичко, което остана.

Сега те са тука - роднини, съселяни
пият вино, ракия, приказват
и в лицата им твърди съзирам
оня жилав и тъничък корен,

който по-як от скалите е даже
и искам да вярвам че аз съм
един от тях и тяхната раса.

И искам да пия от тяхното вино
и да бъда наивен до твърдост
и да вярвам в живота до болка!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Чар! ОСОБЕНО ценя твоето мнение.
  • Много откровеност и мъжка болка!...но написано от жив творец. Браво!
  • Благодаря искрено! Това стохотворение го написах преди няколко години по един тъжен повод и особено го ценя. Радвам се, че сте го почувствали!
  • " и в лицата им твърди съзирам
    оня жилав и тъничък корен,

    който по-як от скалите е даже
    и искам да вярвам че аз съм
    един от тях и тяхната раса."

    С този стих показваш че СИ ЕДИН ОТ ТЯХ! Поздравления!
  • Великолепен стих, наистина. Поздрав и от мен!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...