СЕЛЯНИ
Гледам лицата им груби от вятъра на годините
чувам гласовете им груби как рисуват наивни картини
как забравили даже да вярват във Бога
не се страхуват дори от смъртта.
Откъде тая сила във тях е останала
откъде тази смелост в страха им вековен
откъде тази дързост, тази радост в мига
и защо ли са тука сега всички събрани?
Преди малко ковчегът на дядо ми
в земята скалиста положихме.
Кръст със надпис "Тук почива"
е всичко, което остана.
Сега те са тука - роднини, съселяни
пият вино, ракия, приказват
и в лицата им твърди съзирам
оня жилав и тъничък корен,
който по-як от скалите е даже
и искам да вярвам че аз съм
един от тях и тяхната раса.
И искам да пия от тяхното вино
и да бъда наивен до твърдост
и да вярвам в живота до болка!...
чувам гласовете им груби как рисуват наивни картини
как забравили даже да вярват във Бога
не се страхуват дори от смъртта.
Откъде тая сила във тях е останала
откъде тази смелост в страха им вековен
откъде тази дързост, тази радост в мига
и защо ли са тука сега всички събрани?
Преди малко ковчегът на дядо ми
в земята скалиста положихме.
Кръст със надпис "Тук почива"
е всичко, което остана.
Сега те са тука - роднини, съселяни
пият вино, ракия, приказват
и в лицата им твърди съзирам
оня жилав и тъничък корен,
който по-як от скалите е даже
и искам да вярвам че аз съм
един от тях и тяхната раса.
И искам да пия от тяхното вино
и да бъда наивен до твърдост
и да вярвам в живота до болка!...
© Георги All rights reserved.
