14 сент. 2006 г., 15:43

СЕЛЯНИ

1.3K 0 8
 Гледам лицата им груби от вятъра на годините
чувам гласовете им груби как рисуват наивни картини
как забравили даже да вярват във Бога
не се страхуват дори от смъртта.

Откъде тая сила във тях е останала
откъде тази смелост в страха им вековен
откъде тази дързост, тази радост в мига
и защо ли са тука сега всички събрани?

Преди малко ковчегът на дядо ми
в земята скалиста положихме.
Кръст със надпис "Тук почива"
е всичко, което остана.

Сега те са тука - роднини, съселяни
пият вино, ракия, приказват
и в лицата им твърди съзирам
оня жилав и тъничък корен,

който по-як от скалите е даже
и искам да вярвам че аз съм
един от тях и тяхната раса.

И искам да пия от тяхното вино
и да бъда наивен до твърдост
и да вярвам в живота до болка!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Чар! ОСОБЕНО ценя твоето мнение.
  • Много откровеност и мъжка болка!...но написано от жив творец. Браво!
  • Благодаря искрено! Това стохотворение го написах преди няколко години по един тъжен повод и особено го ценя. Радвам се, че сте го почувствали!
  • " и в лицата им твърди съзирам
    оня жилав и тъничък корен,

    който по-як от скалите е даже
    и искам да вярвам че аз съм
    един от тях и тяхната раса."

    С този стих показваш че СИ ЕДИН ОТ ТЯХ! Поздравления!
  • Великолепен стих, наистина. Поздрав и от мен!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...