14 сент. 2006 г., 15:43

СЕЛЯНИ

1.3K 0 8
 Гледам лицата им груби от вятъра на годините
чувам гласовете им груби как рисуват наивни картини
как забравили даже да вярват във Бога
не се страхуват дори от смъртта.

Откъде тая сила във тях е останала
откъде тази смелост в страха им вековен
откъде тази дързост, тази радост в мига
и защо ли са тука сега всички събрани?

Преди малко ковчегът на дядо ми
в земята скалиста положихме.
Кръст със надпис "Тук почива"
е всичко, което остана.

Сега те са тука - роднини, съселяни
пият вино, ракия, приказват
и в лицата им твърди съзирам
оня жилав и тъничък корен,

който по-як от скалите е даже
и искам да вярвам че аз съм
един от тях и тяхната раса.

И искам да пия от тяхното вино
и да бъда наивен до твърдост
и да вярвам в живота до болка!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Чар! ОСОБЕНО ценя твоето мнение.
  • Много откровеност и мъжка болка!...но написано от жив творец. Браво!
  • Благодаря искрено! Това стохотворение го написах преди няколко години по един тъжен повод и особено го ценя. Радвам се, че сте го почувствали!
  • " и в лицата им твърди съзирам
    оня жилав и тъничък корен,

    който по-як от скалите е даже
    и искам да вярвам че аз съм
    един от тях и тяхната раса."

    С този стих показваш че СИ ЕДИН ОТ ТЯХ! Поздравления!
  • Великолепен стих, наистина. Поздрав и от мен!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...