19 ago 2009, 22:23

Семейство

  Poesía » Otra
1.2K 0 4

Животът ни ни даде изпитания,
в миг изгубихме всичко от дома,
в миг на тежест и незнание
ти предаде се, сломи ти се духът.

Знам, не ти е лесно, но помни -
някак трябва ние да се справим.
И в мен не спира силно да боли!
И мене мъка черна ме изгаря!

Да живеем още можем ли така?
Всеки ден окъпан е в скандали!
Ти уморена се прибираш вечерта
и крещиш, че са ти взели, без да са ти дали!

От работа и ти си уморен
и за нас се трудиш до зори.
Знай - за случилото се във онзи ден,
съвсем не си виновен ти!

Още ли вярвате - това е геройство!
Обичайте и като мен самата!
Още заедно - ние сме семейство,
детето... майката, бащата!

19.08.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....