19 авг. 2009 г., 22:23

Семейство

1.2K 0 4

Животът ни ни даде изпитания,
в миг изгубихме всичко от дома,
в миг на тежест и незнание
ти предаде се, сломи ти се духът.

Знам, не ти е лесно, но помни -
някак трябва ние да се справим.
И в мен не спира силно да боли!
И мене мъка черна ме изгаря!

Да живеем още можем ли така?
Всеки ден окъпан е в скандали!
Ти уморена се прибираш вечерта
и крещиш, че са ти взели, без да са ти дали!

От работа и ти си уморен
и за нас се трудиш до зори.
Знай - за случилото се във онзи ден,
съвсем не си виновен ти!

Още ли вярвате - това е геройство!
Обичайте и като мен самата!
Още заедно - ние сме семейство,
детето... майката, бащата!

19.08.2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...