19.08.2009 г., 22:23

Семейство

1.2K 0 4

Животът ни ни даде изпитания,
в миг изгубихме всичко от дома,
в миг на тежест и незнание
ти предаде се, сломи ти се духът.

Знам, не ти е лесно, но помни -
някак трябва ние да се справим.
И в мен не спира силно да боли!
И мене мъка черна ме изгаря!

Да живеем още можем ли така?
Всеки ден окъпан е в скандали!
Ти уморена се прибираш вечерта
и крещиш, че са ти взели, без да са ти дали!

От работа и ти си уморен
и за нас се трудиш до зори.
Знай - за случилото се във онзи ден,
съвсем не си виновен ти!

Още ли вярвате - това е геройство!
Обичайте и като мен самата!
Още заедно - ние сме семейство,
детето... майката, бащата!

19.08.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...