27 dic 2013, 16:19

Сенки

  Poesía
995 0 12

 

Ще съборите сградата, виждам.

Тя е вече полуразрушена.

Два булдозера след динамита

ще разчистят следите от нея.

 

И ще бъде градът благодарен –

ще почистите мръсната рана

и със мил оптимизъм и вяра

ще издигнете нещо голямо.

 

Но преди да пристъпите бодро

и да срутите грозната гледка,

се поспрете за малко на входа,

за да видите тъжните сенки.

 

Вечер те се промъкват и влизат,

за да спят във печалната сграда.

Посънуват – и се изнижат

сутринта след лъча на зората.

 

Помислете, преди да събаряте

този дом на бездомните сенки.

Милостива ръка им подайте

и в безпътния час ги спасете.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Развълнува ме... Силен и въздействащ текст, браво!
  • Социално е, но да не казвам, кой е виновен. Друг път.
  • Ох... Силно!!!
    И аз те подкрепям... с вярата, че прошката ще сломи покварата...
    и ще има милостива ръка... и спасение в безпътния час...
    Дано!!!
    Нека Новата бъде благословена с милостиви ръце, много любов и доброта!
    Честита да ти е 2014 година!!!
  • Напълно те подкрепям, приятелю! Само че ТЕ дали ще си помислят? Доста се съмнявам! За много години! Желая ти здраве, радости, късмет и нови творчески върхове!
  • И стават повече с годините
    тези тъжни старици със грим поизтрит
    със бръчките по керемидите
    с остатъци от бодър зид.
    Да убиеш старица е толкова лесно...
    А със нея убиваш истории
    на живели, обичали, дишали с нея
    и издъхнали в нея бездомници...

    Развълнува ме. Благодаря ти.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...