27 дек. 2013 г., 16:19

Сенки

999 0 12

 

Ще съборите сградата, виждам.

Тя е вече полуразрушена.

Два булдозера след динамита

ще разчистят следите от нея.

 

И ще бъде градът благодарен –

ще почистите мръсната рана

и със мил оптимизъм и вяра

ще издигнете нещо голямо.

 

Но преди да пристъпите бодро

и да срутите грозната гледка,

се поспрете за малко на входа,

за да видите тъжните сенки.

 

Вечер те се промъкват и влизат,

за да спят във печалната сграда.

Посънуват – и се изнижат

сутринта след лъча на зората.

 

Помислете, преди да събаряте

този дом на бездомните сенки.

Милостива ръка им подайте

и в безпътния час ги спасете.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Развълнува ме... Силен и въздействащ текст, браво!
  • Социално е, но да не казвам, кой е виновен. Друг път.
  • Ох... Силно!!!
    И аз те подкрепям... с вярата, че прошката ще сломи покварата...
    и ще има милостива ръка... и спасение в безпътния час...
    Дано!!!
    Нека Новата бъде благословена с милостиви ръце, много любов и доброта!
    Честита да ти е 2014 година!!!
  • Напълно те подкрепям, приятелю! Само че ТЕ дали ще си помислят? Доста се съмнявам! За много години! Желая ти здраве, радости, късмет и нови творчески върхове!
  • И стават повече с годините
    тези тъжни старици със грим поизтрит
    със бръчките по керемидите
    с остатъци от бодър зид.
    Да убиеш старица е толкова лесно...
    А със нея убиваш истории
    на живели, обичали, дишали с нея
    и издъхнали в нея бездомници...

    Развълнува ме. Благодаря ти.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...