27.12.2013 г., 16:19

Сенки

998 0 12

 

Ще съборите сградата, виждам.

Тя е вече полуразрушена.

Два булдозера след динамита

ще разчистят следите от нея.

 

И ще бъде градът благодарен –

ще почистите мръсната рана

и със мил оптимизъм и вяра

ще издигнете нещо голямо.

 

Но преди да пристъпите бодро

и да срутите грозната гледка,

се поспрете за малко на входа,

за да видите тъжните сенки.

 

Вечер те се промъкват и влизат,

за да спят във печалната сграда.

Посънуват – и се изнижат

сутринта след лъча на зората.

 

Помислете, преди да събаряте

този дом на бездомните сенки.

Милостива ръка им подайте

и в безпътния час ги спасете.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Развълнува ме... Силен и въздействащ текст, браво!
  • Социално е, но да не казвам, кой е виновен. Друг път.
  • Ох... Силно!!!
    И аз те подкрепям... с вярата, че прошката ще сломи покварата...
    и ще има милостива ръка... и спасение в безпътния час...
    Дано!!!
    Нека Новата бъде благословена с милостиви ръце, много любов и доброта!
    Честита да ти е 2014 година!!!
  • Напълно те подкрепям, приятелю! Само че ТЕ дали ще си помислят? Доста се съмнявам! За много години! Желая ти здраве, радости, късмет и нови творчески върхове!
  • И стават повече с годините
    тези тъжни старици със грим поизтрит
    със бръчките по керемидите
    с остатъци от бодър зид.
    Да убиеш старица е толкова лесно...
    А със нея убиваш истории
    на живели, обичали, дишали с нея
    и издъхнали в нея бездомници...

    Развълнува ме. Благодаря ти.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...