27.12.2013 г., 16:19

Сенки

1K 0 12

 

Ще съборите сградата, виждам.

Тя е вече полуразрушена.

Два булдозера след динамита

ще разчистят следите от нея.

 

И ще бъде градът благодарен –

ще почистите мръсната рана

и със мил оптимизъм и вяра

ще издигнете нещо голямо.

 

Но преди да пристъпите бодро

и да срутите грозната гледка,

се поспрете за малко на входа,

за да видите тъжните сенки.

 

Вечер те се промъкват и влизат,

за да спят във печалната сграда.

Посънуват – и се изнижат

сутринта след лъча на зората.

 

Помислете, преди да събаряте

този дом на бездомните сенки.

Милостива ръка им подайте

и в безпътния час ги спасете.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Развълнува ме... Силен и въздействащ текст, браво!
  • Социално е, но да не казвам, кой е виновен. Друг път.
  • Ох... Силно!!!
    И аз те подкрепям... с вярата, че прошката ще сломи покварата...
    и ще има милостива ръка... и спасение в безпътния час...
    Дано!!!
    Нека Новата бъде благословена с милостиви ръце, много любов и доброта!
    Честита да ти е 2014 година!!!
  • Напълно те подкрепям, приятелю! Само че ТЕ дали ще си помислят? Доста се съмнявам! За много години! Желая ти здраве, радости, късмет и нови творчески върхове!
  • И стават повече с годините
    тези тъжни старици със грим поизтрит
    със бръчките по керемидите
    с остатъци от бодър зид.
    Да убиеш старица е толкова лесно...
    А със нея убиваш истории
    на живели, обичали, дишали с нея
    и издъхнали в нея бездомници...

    Развълнува ме. Благодаря ти.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...