Сенки
Ще съборите сградата, виждам.
Тя е вече полуразрушена.
Два булдозера след динамита
ще разчистят следите от нея.
И ще бъде градът благодарен –
ще почистите мръсната рана
и със мил оптимизъм и вяра
ще издигнете нещо голямо.
Но преди да пристъпите бодро
и да срутите грозната гледка,
се поспрете за малко на входа,
за да видите тъжните сенки.
Вечер те се промъкват и влизат,
за да спят във печалната сграда.
Посънуват – и се изнижат
сутринта след лъча на зората.
Помислете, преди да събаряте
този дом на бездомните сенки.
Милостива ръка им подайте
и в безпътния час ги спасете.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
