бармах (Леонид Стоянов)
103 724
24 jul 2008, 17:21

Сенки 

  Poesía
696 0 9

Дълбаех стълби в планини от мълчание.

Скалите ронех, правех си стъпенки.

Ако някога изгаряхме в неистово желание,

то сега целуват се овдовелите ни сенки.

 

Когато болката прерасне в съжаление

и погледите се размиват неразбрани,

любовта изглежда слабо представление,

а усмивките - фалшиво изиграни.

 

Тогава думите се срещат с нежелание,

подтикнати от разгневени спомени.

Обичам те - е просто възклицание,

а чувствата отдавна са прогонени.

 

Така неусетно минават годините

и оставят по телата ни бенки.

Някога бяхме от най-щастливите,

а днес се превърнахме в сенки.

 

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??