бармах (Леонид Стоянов)
103 724
24.07.2008 г., 17:21 ч.

Сенки 

  Поезия
613 0 9

Дълбаех стълби в планини от мълчание.

Скалите ронех, правех си стъпенки.

Ако някога изгаряхме в неистово желание,

то сега целуват се овдовелите ни сенки.

 

Когато болката прерасне в съжаление

и погледите се размиват неразбрани,

любовта изглежда слабо представление,

а усмивките - фалшиво изиграни.

 

Тогава думите се срещат с нежелание,

подтикнати от разгневени спомени.

Обичам те - е просто възклицание,

а чувствата отдавна са прогонени.

 

Така неусетно минават годините

и оставят по телата ни бенки.

Някога бяхме от най-щастливите,

а днес се превърнахме в сенки.

 

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??