Сенки
Дълбаех стълби в планини от мълчание.
Скалите ронех, правех си стъпенки.
Ако някога изгаряхме в неистово желание,
то сега целуват се овдовелите ни сенки.
Когато болката прерасне в съжаление
и погледите се размиват неразбрани,
любовта изглежда слабо представление,
а усмивките - фалшиво изиграни.
Тогава думите се срещат с нежелание,
подтикнати от разгневени спомени.
Обичам те - е просто възклицание,
а чувствата отдавна са прогонени.
Така неусетно минават годините
и оставят по телата ни бенки.
Някога бяхме от най-щастливите,
а днес се превърнахме в сенки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Леонид Стоянов Всички права запазени
