бармах (Леонид Стоянов)
103 724
Jul 24, 2008, 5:21 PM

Сенки 

  Poetry
614 0 9

Дълбаех стълби в планини от мълчание.

Скалите ронех, правех си стъпенки.

Ако някога изгаряхме в неистово желание,

то сега целуват се овдовелите ни сенки.

 

Когато болката прерасне в съжаление

и погледите се размиват неразбрани,

любовта изглежда слабо представление,

а усмивките - фалшиво изиграни.

 

Тогава думите се срещат с нежелание,

подтикнати от разгневени спомени.

Обичам те - е просто възклицание,

а чувствата отдавна са прогонени.

 

Така неусетно минават годините

и оставят по телата ни бенки.

Някога бяхме от най-щастливите,

а днес се превърнахме в сенки.

 

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??