25 feb 2024, 15:25  

Сенки от тайните вечерни

936 4 14

Нима мигове--заблуди 

будят часове различни?

Този цикъл пълнолунен 

шепне с устни на обречен.

 

Току облаци се  юрнат!

И нощта пристъпя тихо...

Звездното небе е урна. 

Вино с нея Богове ли пиха?

 

Сякаш че излезе някой 

на заспалата поляна...

Нейде дудне кукумявка, 

че за сънища е рано!

 

Това гдето нежно свети 

и събира лунни багри:

очарова будните поети.

Кой сънува триумфални арки?!

 

Все въпроси до полуда 

родната земя излъчва!

Скитат сенки в почуда...

И в душата ми се връщат. 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за коментара,Пепи!
  • Вечерните нашепват тайни
    закодирани в сенки омайни,
    намига сговорно луната
    а някой пише стихосоната...

    Ех, поети! Разни музи, разни куплети!
  • Благодаря за коментара, Иржи!
    Да ти призная:пълнолунието въздейства различно,но по това време един пее,друг плаче,а трети спи неспокоен...Споделял съм с други хора, които пък страдат от главоболие."Разни хора,разни идеали." Нали има такъв фейлетон от Алеко Константинов--Щастливеца?
    Приеми моите поздрави!🙏
  • Луната предизвиква възхищение в "будните поети" очарова влюбените и донася безсъние на по- чувствителните от всички групи...Аз съм от тези, последните, но поне музата ми да бе будна, ами тя се наспи и призори започва да ми шепне рими... Красив стих си написал, Стойчо, образен до всички подробности, дори до зловещите кукумявки...Адмирации!
  • Благодаря за Любими, Асенчо!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...