Feb 25, 2024, 3:25 PM  

Сенки от тайните вечерни

939 4 14

Нима мигове--заблуди 

будят часове различни?

Този цикъл пълнолунен 

шепне с устни на обречен.

 

Току облаци се  юрнат!

И нощта пристъпя тихо...

Звездното небе е урна. 

Вино с нея Богове ли пиха?

 

Сякаш че излезе някой 

на заспалата поляна...

Нейде дудне кукумявка, 

че за сънища е рано!

 

Това гдето нежно свети 

и събира лунни багри:

очарова будните поети.

Кой сънува триумфални арки?!

 

Все въпроси до полуда 

родната земя излъчва!

Скитат сенки в почуда...

И в душата ми се връщат. 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за коментара,Пепи!
  • Вечерните нашепват тайни
    закодирани в сенки омайни,
    намига сговорно луната
    а някой пише стихосоната...

    Ех, поети! Разни музи, разни куплети!
  • Благодаря за коментара, Иржи!
    Да ти призная:пълнолунието въздейства различно,но по това време един пее,друг плаче,а трети спи неспокоен...Споделял съм с други хора, които пък страдат от главоболие."Разни хора,разни идеали." Нали има такъв фейлетон от Алеко Константинов--Щастливеца?
    Приеми моите поздрави!🙏
  • Луната предизвиква възхищение в "будните поети" очарова влюбените и донася безсъние на по- чувствителните от всички групи...Аз съм от тези, последните, но поне музата ми да бе будна, ами тя се наспи и призори започва да ми шепне рими... Красив стих си написал, Стойчо, образен до всички подробности, дори до зловещите кукумявки...Адмирации!
  • Благодаря за Любими, Асенчо!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...