Сенки от тайните вечерни
Нима мигове--заблуди
будят часове различни?
Този цикъл пълнолунен
шепне с устни на обречен.
Току облаци се юрнат!
И нощта пристъпя тихо...
Звездното небе е урна.
Вино с нея Богове ли пиха?
Сякаш че излезе някой
на заспалата поляна...
Нейде дудне кукумявка,
че за сънища е рано!
Това гдето нежно свети
и събира лунни багри:
очарова будните поети.
Кой сънува триумфални арки?!
Все въпроси до полуда
родната земя излъчва!
Скитат сенки в почуда...
И в душата ми се връщат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
