ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
24 jun 2009, 0:49

Сенокос на разсъмване

1.4K 0 22

Нощта е тъмна, безлунна.

Вятърът само е брат.

Изглежда напълно безумно

и неочакван обрат.

Малко тютюнец в пунгията.

Късче любов за из път.

Ханджар затъкнат в канията

и как очите горят!

Тръгнал съм да те взема!

Тръгнал съм някъде там.

Ако не стигна до тебе,

сърце поне да ти дам!

Вълшебен сън си сънувала -

някой на ръце да те носи...

Демон с косата върлувал,

а е красив сенокоса...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    Клан, Ван Неле, Дънхил -какво да си избера Веси?! Това го правех с бърбън...Сега ми стига никотиана ориенталис-джебелска басма във вестник завита, да ми припърли мустака...
    Вилдан, ако знаеш как си умирам за татлия баклава, ама Господ и това ми взе-диабетик съм...Виж филджан-кафе ще пия!
    Може би, Васе, може би...
    Благодаря ви момичета! Зем.
  • fraulia (Васка Мадарова)
    fraulia (Васка Мадарова)
    Стихът е много хубав!Но от него прозира много тъга...Пожелавам ти повече усмивки
  • feia (Вилдан Сефер)
    feia (Вилдан Сефер)
    Страхотен стих! Поздравления!!!
  • yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
    yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
    Една лула тютюн и от мен, Краси!
    Поздрави!
  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    Благодаря ти Ани! Зем.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0