Сенокос на разсъмване
Нощта е тъмна, безлунна.
Вятърът само е брат.
Изглежда напълно безумно
и неочакван обрат.
Малко тютюнец в пунгията.
Късче любов за из път.
Ханджар затъкнат в канията
и как очите горят!
Тръгнал съм да те взема!
Тръгнал съм някъде там.
Ако не стигна до тебе,
сърце поне да ти дам!
Вълшебен сън си сънувала -
някой на ръце да те носи...
Демон с косата върлувал,
а е красив сенокоса...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
