Септември пременен във охра слиза. Ветрее се годежната му риза. Косите му, виж, греят листопадни. Очите му за хубости са жадни. И кошница със плодове ни носи. Задава неочаквани въпроси. А пътят му е ясен и е лесен. Очаква годеницата си Есен. А тя нехае, все танго танцува. На хладна, недостъпна се преструва. Косите си раздипля сред мъглите. По горските пътеки дълго скита. Септември безпределно я ревнува, защото с тъмни облаци флиртува и пее монотонната си песен с рефрен единствен : Есен, есен, есен.