Септември
Септември пременен във охра слиза.
Ветрее се годежната му риза.
Косите му, виж, греят листопадни.
Очите му за хубости са жадни.
И кошница със плодове ни носи.
Задава неочаквани въпроси.
А пътят му е ясен и е лесен.
Очаква годеницата си Есен.
А тя нехае, все танго танцува.
На хладна, недостъпна се преструва.
Косите си раздипля сред мъглите.
По горските пътеки дълго скита.
Септември безпределно я ревнува,
защото с тъмни облаци флиртува
и пее монотонната си песен
с рефрен единствен : Есен, есен, есен.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
