Септември

4.09.2020 г., 23:43 ч.

Поезия

523 2 2

Септември пременен във охра слиза. Ветрее се годежната му риза. Косите му, виж, греят листопадни. Очите му за хубости са жадни. И кошница със плодове ни носи. Задава неочаквани въпроси. А пътят му е ясен и е лесен. Очаква годеницата си Есен. А тя нехае, все танго танцува. На хладна, недостъпна се преструва. Косите си раздипля сред мъглите. По горските пътеки дълго скита. Септември безпределно я ревнува, защото с тъмни облаци флиртува и пее монотонната си песен с рефрен единствен : Есен, есен, есен.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Dendu89 (Деница Гарелова)

2020-09-05T09:49:04+03:00

Нина, страхотно е.
Трудно се чете, заради формата на проза. Може би си писала от таблет ..при мен така става.
terita (Теодора Атанасова)

2020-09-05T07:47:48+03:00

Страст, копнеж и нежност! Завладяващо като танго! Хареса ми!🍁