Сетива
Изчезна слънцето внезапно,
подобно захарен памук.
Напразно виках го обратно –
стопи се без следа и звук.
Денят, със устни посивели,
надяна пурпурен каскет,
с небесносини ръкавели –
вечерният му тоалет.
Нощта пристигна подир малко.
Бе, както винаги, сама.
Извади огнена запалка.
Денят си тръгна към дома.
Градът ù смигна закачливо.
Тя кимна в отговор с глава
и се отпусна – пищна, дива,
в море от страст и сетива.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лилия Кашукеева Todos los derechos reservados
