26 may 2012, 16:18

Сетива 

  Poesía » Del paisaje
1007 1 4

Изчезна слънцето внезапно,
подобно захарен памук.
Напразно виках го обратно –
стопи се без следа и звук.
Денят, със устни посивели,
надяна пурпурен каскет,
с небесносини ръкавели –
вечерният му тоалет.

Нощта пристигна подир малко.
Бе, както винаги, сама.
Извади огнена запалка.
Денят си тръгна към дома.
Градът ù смигна закачливо.
Тя кимна в отговор с глава
и се отпусна – пищна, дива,
в море от страст и сетива.

© Лилия Кашукеева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??