Сетива

26 may 2012, 16:18

Poesía » Del paisaje

1084 1 4

Изчезна слънцето внезапно,
подобно захарен памук.
Напразно виках го обратно –
стопи се без следа и звук.
Денят, със устни посивели,
надяна пурпурен каскет,
с небесносини ръкавели –
вечерният му тоалет.
Нощта пристигна подир малко.
Бе, както винаги, сама.
Извади огнена запалка.
Денят си тръгна към дома. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сетива

Искате да прочетете повече?

Propuestas