26.05.2012 г., 16:18 ч.

Сетива 

  Поезия » Пейзажна
897 1 4

Изчезна слънцето внезапно,
подобно захарен памук.
Напразно виках го обратно –
стопи се без следа и звук.
Денят, със устни посивели,
надяна пурпурен каскет,
с небесносини ръкавели –
вечерният му тоалет.

Нощта пристигна подир малко.
Бе, както винаги, сама.
Извади огнена запалка.
Денят си тръгна към дома.
Градът ù смигна закачливо.
Тя кимна в отговор с глава
и се отпусна – пищна, дива,
в море от страст и сетива.

© Лилия Кашукеева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??