Изчезна слънцето внезапно,
подобно захарен памук.
Напразно виках го обратно –
стопи се без следа и звук.
Денят, със устни посивели,
надяна пурпурен каскет,
с небесносини ръкавели –
вечерният му тоалет.
Нощта пристигна подир малко.
Бе, както винаги, сама.
Извади огнена запалка.
Денят си тръгна към дома.
Градът ù смигна закачливо.
Тя кимна в отговор с глава
и се отпусна – пищна, дива,
в море от страст и сетива.
© Лилия Кашукеева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
