Сетивата на нощта

Препускане и вой, и люлка,
дъхът накъсва се - "Ела по-близо...",
аз съм вълкът, ти си Луната - булка,
и само нощ изпод прозореца ни влиза.

Опияняване, усещане за страст
и дъх на даже непито вино,
но толкова реален и за нас
и за мислите, които ще се сринат.

Кръвта, дъха ти, всичко в тебе бяга
а тялото ти - "мъртво" върху мен,
на мрака сетивата се предават,
защото любовта е също плен...!