Сетивата на нощта
738
0
0
Препускане и вой, и люлка,
дъхът накъсва се - "Ела по-близо...",
аз съм вълкът, ти си Луната - булка,
и само нощ изпод прозореца ни влиза.
Опияняване, усещане за страст
и дъх на даже непито вино,
но толкова реален и за нас
и за мислите, които ще се сринат.
Кръвта, дъха ти, всичко в тебе бяга
а тялото ти - "мъртво" върху мен,
на мрака сетивата се предават,
защото любовта е също плен...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маломир Стръков Все права защищены
