TheGoldenEnigma (Маломир Стръков)
115 18
Aug 22, 2013, 9:34 PM

Сетивата на нощта 

  Poetry » Love
513 0 0

Препускане и вой, и люлка,
дъхът накъсва се - "Ела по-близо...",
аз съм вълкът, ти си Луната - булка,
и само нощ изпод прозореца ни влиза.

Опияняване, усещане за страст
и дъх на даже непито вино,
но толкова реален и за нас
и за мислите, които ще се сринат.

Кръвта, дъха ти, всичко в тебе бяга
а тялото ти - "мъртво" върху мен,
на мрака сетивата се предават,
защото любовта е също плен...!

© Маломир Стръков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??