СЕЗОН

Есента е циганка крадлива –

летните усмивки ни ограби,

настани се тайна, парцалива

и постла с мъглите си огради.

До кости мокър облакът поспря,

над нея сив балтон изстиска,

а после бързо бурята назря,

лудешки вятър я поиска...

... и оголи клони във небето,

земята посипа със злато,

на открехната порта пердето

лети и дивашки се мята.

От очи на прокудена птица

наднича слънце засмяно

и разплете денят броеница

над лято от днес замечтано!

07.11.2016г.