Сезон
СЕЗОН
Есента е циганка крадлива –
летните усмивки ни ограби,
настани се тайна, парцалива
и постла с мъглите си огради.
До кости мокър облакът поспря,
над нея сив балтон изстиска,
а после бързо бурята назря,
лудешки вятър я поиска...
... и оголи клони във небето,
земята посипа със злато,
на открехната порта пердето
лети и дивашки се мята.
От очи на прокудена птица
наднича слънце засмяно
и разплете денят броеница
над лято от днес замечтано!
07.11.2016г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Димитров Всички права запазени
