Сезон
СЕЗОН
Есента е циганка крадлива –
летните усмивки ни ограби,
настани се тайна, парцалива
и постла с мъглите си огради.
До кости мокър облакът поспря,
над нея сив балтон изстиска,
а после бързо бурята назря,
лудешки вятър я поиска...
... и оголи клони във небето,
земята посипа със злато,
на открехната порта пердето
лети и дивашки се мята.
От очи на прокудена птица
наднича слънце засмяно
и разплете денят броеница
над лято от днес замечтано!
07.11.2016г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Димитров Все права защищены
