СЕЗОН
Есента е циганка крадлива –
летните усмивки ни ограби,
настани се тайна, парцалива
и постла с мъглите си огради.
До кости мокър облакът поспря,
над нея сив балтон изстиска,
а после бързо бурята назря,
лудешки вятър я поиска...
... и оголи клони във небето,
земята посипа със злато,
на открехната порта пердето
лети и дивашки се мята.
От очи на прокудена птица
наднича слънце засмяно
и разплете денят броеница
над лято от днес замечтано!
07.11.2016г.
© Иван Димитров All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
