Jan 18, 2017, 6:50 PM  

Сезон

748 0 1

             СЕЗОН

 

Есента е циганка крадлива –

летните усмивки ни ограби,

настани се тайна, парцалива

и постла с мъглите си огради.

 

До кости мокър облакът поспря,

над нея сив балтон изстиска,

а после бързо бурята назря,

лудешки вятър я поиска...

 

... и оголи клони във небето,

земята посипа със злато,

на открехната порта пердето

лети и дивашки се мята.

 

От очи на прокудена птица

наднича слънце засмяно

и разплете денят броеница

над лято от днес замечтано!

 

07.11.2016г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...