Тебазиле (Tebasile)
33 24
10 sept 2020, 16:50

Сезони 

  Poesía » De amor, Filosófica
736 0 3

 

 

В мене чувствата върлуват,

когато под дъжда усмихнато танцувам

Времето разпъпля светла надежда-

с цвят ще обсипе горчивата тегоба.

Навред е райска, цветна градина

разсейва тъмната, димна мръсотия,

всеки следващ ден ще да внася красота.

 

Седя на пясъка, изгарящ,

трескаво очакваща изгрева на любовта.

Летните лъчи сърцето ми докосват,

сякаш са Купидонови стрели съдбовни.

Лек и топъл вятър ми нашепва:

- Щом пясъкът по кожата изгаря-

жигосва тайните на бляна.

 

Душата ми в стъклена кутийка се таи,

когато е сама в гората любопитно полетява.

Тогава, листата като танцовални, грациозни феи,

докато ефирно падат

леко и напяват:

- Есента, плачейки листопадно

освежава, осветява я, ореол дарява и.

 

Сковаващият студ на зимната Господарка,

черупката, каменна ни я спира

Ледената ми корона се пропуква,

когато караш ме да вярвам.

Няма вече болка от нещастни, водни очи.

Няма вече старх от лъжливо, нагримирано лице.

Сега е истинска, непорочна правда.

© Tebasile Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??