Тебазиле (Tebasile)
33 24
Sep 10, 2020, 4:50 PM

Сезони 

  Poetry » Love, Phylosophy
751 0 3

 

 

В мене чувствата върлуват,

когато под дъжда усмихнато танцувам

Времето разпъпля светла надежда-

с цвят ще обсипе горчивата тегоба.

Навред е райска, цветна градина

разсейва тъмната, димна мръсотия,

всеки следващ ден ще да внася красота.

 

Седя на пясъка, изгарящ,

трескаво очакваща изгрева на любовта.

Летните лъчи сърцето ми докосват,

сякаш са Купидонови стрели съдбовни.

Лек и топъл вятър ми нашепва:

- Щом пясъкът по кожата изгаря-

жигосва тайните на бляна.

 

Душата ми в стъклена кутийка се таи,

когато е сама в гората любопитно полетява.

Тогава, листата като танцовални, грациозни феи,

докато ефирно падат

леко и напяват:

- Есента, плачейки листопадно

освежава, осветява я, ореол дарява и.

 

Сковаващият студ на зимната Господарка,

черупката, каменна ни я спира

Ледената ми корона се пропуква,

когато караш ме да вярвам.

Няма вече болка от нещастни, водни очи.

Няма вече старх от лъжливо, нагримирано лице.

Сега е истинска, непорочна правда.

© Tebasile All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??