21 sept 2011, 13:58

Сезоните в нас

  Poesía
1.2K 3 11
Въставах срещу времето и климата,
въставах срещу всичките сезони.
Раздаваше се лятото, а зимата
ми пращаше вихрушки и мусони.
Дочаках пролетта, да стане чудо.
Но любовта ми, зимен сън заспала,
и птицата дори не я събуди,
а бе на клона дълго време пяла.
И осъзнах – вината не е в климата.
Не можеш сам да си избираш дните.
Но лятото, и пролетта, и зимата
понякога се случват в нас самите.

М. Спасов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...