21.09.2011 г., 13:58

Сезоните в нас

1.2K 3 11
Въставах срещу времето и климата,
въставах срещу всичките сезони.
Раздаваше се лятото, а зимата
ми пращаше вихрушки и мусони.
Дочаках пролетта, да стане чудо.
Но любовта ми, зимен сън заспала,
и птицата дори не я събуди,
а бе на клона дълго време пяла.
И осъзнах – вината не е в климата.
Не можеш сам да си избираш дните.
Но лятото, и пролетта, и зимата
понякога се случват в нас самите.

М. Спасов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...