21 сент. 2011 г., 13:58

Сезоните в нас

1.2K 3 11
Въставах срещу времето и климата,
въставах срещу всичките сезони.
Раздаваше се лятото, а зимата
ми пращаше вихрушки и мусони.
Дочаках пролетта, да стане чудо.
Но любовта ми, зимен сън заспала,
и птицата дори не я събуди,
а бе на клона дълго време пяла.
И осъзнах – вината не е в климата.
Не можеш сам да си избираш дните.
Но лятото, и пролетта, и зимата
понякога се случват в нас самите.

М. Спасов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....