Sep 21, 2011, 1:58 PM

Сезоните в нас

  Poetry
1.2K 3 11
Въставах срещу времето и климата,
въставах срещу всичките сезони.
Раздаваше се лятото, а зимата
ми пращаше вихрушки и мусони.
Дочаках пролетта, да стане чудо.
Но любовта ми, зимен сън заспала,
и птицата дори не я събуди,
а бе на клона дълго време пяла.
И осъзнах – вината не е в климата.
Не можеш сам да си избираш дните.
Но лятото, и пролетта, и зимата
понякога се случват в нас самите.

М. Спасов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...