4 jun 2009, 20:24

Сезонно

  Poesía
1K 0 7

В кой ли сезон е сърцето ù,
кораво от болката там...
от минало тъжно, в което
останеш ли, все ще си сам!

В кой ли сезон е животът ù,
яркият цвят в есента...
В съня му се плискат морета,
загубили път към брега.

В кой ли сезон са мечтите ù,
разплакани думи в дъжда...
Самотният фар са очите,
надеждата - нова съдба!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рот Блак Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И без арогантни текстове, без грозно изливане на слова като към кош за отпадъци, можем да получим провокация към мисълта- точно в текстове като този! Да, с малко, красиви думи! Спрете се тук и четете!
  • Да, позагубих се, и много трудно се намирам...но се търся, благодаря ви !
  • Нещо се беше позагубила...
    Здравей отново!
  • "надеждата - нова съдба!"
    ............................................
    Щом има надежда останалото само се подрежда...
    Пожелавам занапред много щастие и късмет!
    Поздрави за оригиналния стих!
    БЪДИ!
  • Да....надеждата е тази с която продължаваме напред.За теб,прегръдка за прекрасния стих!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...