4 jun 2009, 20:24

Сезонно 

  Poesía
701 0 7

В кой ли сезон е сърцето ù,
кораво от болката там...
от минало тъжно, в което
останеш ли, все ще си сам!

В кой ли сезон е животът ù,
яркият цвят в есента...
В съня му се плискат морета,
загубили път към брега.

В кой ли сезон са мечтите ù,
разплакани думи в дъжда...
Самотният фар са очите,
надеждата - нова съдба!

© Рот Блак Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И без арогантни текстове, без грозно изливане на слова като към кош за отпадъци, можем да получим провокация към мисълта- точно в текстове като този! Да, с малко, красиви думи! Спрете се тук и четете!
  • Да, позагубих се, и много трудно се намирам...но се търся, благодаря ви !
  • Нещо се беше позагубила...
    Здравей отново!
  • "надеждата - нова съдба!"
    ............................................
    Щом има надежда останалото само се подрежда...
    Пожелавам занапред много щастие и късмет!
    Поздрави за оригиналния стих!
    БЪДИ!
  • Да....надеждата е тази с която продължаваме напред.За теб,прегръдка за прекрасния стих!
  • Драго ми е да те видя, Рот

  • Всъщност това е толкова мило-о-о! Радвам се, че се завърна
Propuestas
: ??:??