4 июн. 2009 г., 20:24

Сезонно

Поэзия

1K 0 7

В кой ли сезон е сърцето ù,
кораво от болката там...
от минало тъжно, в което
останеш ли, все ще си сам!

В кой ли сезон е животът ù,
яркият цвят в есента...
В съня му се плискат морета,
загубили път към брега.

В кой ли сезон са мечтите ù,
разплакани думи в дъжда...
Самотният фар са очите,
надеждата - нова съдба!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

lusence (Люси)

И без арогантни текстове, без грозно изливане на слова като към кош за отпадъци, можем да получим провокация към мисълта- точно в текстове като този! Да, с малко, красиви думи! Спрете се тук и четете!

2009-07-05T00:46:58+03:00
rotazia (Рот Блак)

Да, позагубих се, и много трудно се намирам...но се търся, благодаря ви !

2009-06-08T16:19:08+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Нещо се беше позагубила...
Здравей отново!

2009-06-08T11:07:36+03:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

"надеждата - нова съдба!"
............................................
Щом има надежда останалото само се подрежда...
Пожелавам занапред много щастие и късмет!
Поздрави за оригиналния стих!
БЪДИ!

2009-06-06T09:24:16+03:00
face04 (Таня Кирилова)

Да....надеждата е тази с която продължаваме напред.За теб,прегръдка за прекрасния стих!

2009-06-05T08:37:42+03:00