В кой ли сезон е сърцето ù,
кораво от болката там...
от минало тъжно, в което
останеш ли, все ще си сам!
В кой ли сезон е животът ù,
яркият цвят в есента...
В съня му се плискат морета,
загубили път към брега.
В кой ли сезон са мечтите ù,
разплакани думи в дъжда...
Самотният фар са очите,
надеждата - нова съдба!
© Рот Блак Всички права запазени