Jun 4, 2009, 8:24 PM

Сезонно

  Poetry
1K 0 7

В кой ли сезон е сърцето ù,
кораво от болката там...
от минало тъжно, в което
останеш ли, все ще си сам!

В кой ли сезон е животът ù,
яркият цвят в есента...
В съня му се плискат морета,
загубили път към брега.

В кой ли сезон са мечтите ù,
разплакани думи в дъжда...
Самотният фар са очите,
надеждата - нова съдба!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рот Блак All rights reserved.

Comments

Comments

  • И без арогантни текстове, без грозно изливане на слова като към кош за отпадъци, можем да получим провокация към мисълта- точно в текстове като този! Да, с малко, красиви думи! Спрете се тук и четете!
  • Да, позагубих се, и много трудно се намирам...но се търся, благодаря ви !
  • Нещо се беше позагубила...
    Здравей отново!
  • "надеждата - нова съдба!"
    ............................................
    Щом има надежда останалото само се подрежда...
    Пожелавам занапред много щастие и късмет!
    Поздрави за оригиналния стих!
    БЪДИ!
  • Да....надеждата е тази с която продължаваме напред.За теб,прегръдка за прекрасния стих!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...