18 feb 2022, 9:36

Шахматист

877 2 5

Странно играеш на шах:

сякаш си свикнал да губиш;

хвърляш в очите ми прах -

падам в ръцете ти груби.

 

Бавно отстъпвам назад -

ти ме притискаш в стената:

сякаш, че целият свят

ми се стоварва в краката.

 

Вдигаш стоманен юмрук

да ми размажеш фасона,

ала се спираш до тук

сякаш съм важна персона.

 

Сякаш си губиш ума 

и ми даряваш победа.

Аз бях готова да мра -

той пък сеира ми гледа.

 

Стига със твойте преструвки,

че си възвърнах куража.

Просто ми дай ти целувка...

После ще ти покажа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Гулериа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И на мен ми хареса. Стихотворението.

    Следващият коментирал без име 😊
  • Благодаря на коментиралите.
  • Тъй, тъй, първо го целуваш, после му разказваш играта Седнал шах да играе, без да познава фигурите
  • Забавно да, но еротично никак В грешната подкатегория е.
    Оценката ми е за "забавно"
  • Ех че весело, по женски твърдо, с дяволита нотка и дори със закана! Браво, Таня!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...