Шахматист
Странно играеш на шах:
сякаш си свикнал да губиш;
хвърляш в очите ми прах -
падам в ръцете ти груби.
Бавно отстъпвам назад -
ти ме притискаш в стената:
сякаш, че целият свят
ми се стоварва в краката.
Вдигаш стоманен юмрук
да ми размажеш фасона,
ала се спираш до тук
сякаш съм важна персона.
Сякаш си губиш ума
и ми даряваш победа.
Аз бях готова да мра -
той пък сеира ми гледа.
Стига със твойте преструвки,
че си възвърнах куража.
Просто ми дай ти целувка...
После ще ти покажа.
© Таня Гулериа All rights reserved.
Седнал шах да играе, без да познава фигурите 
