Шахматист
Странно играеш на шах:
сякаш си свикнал да губиш;
хвърляш в очите ми прах -
падам в ръцете ти груби.
Бавно отстъпвам назад -
ти ме притискаш в стената:
сякаш, че целият свят
ми се стоварва в краката.
Вдигаш стоманен юмрук
да ми размажеш фасона,
ала се спираш до тук
сякаш съм важна персона.
Сякаш си губиш ума
и ми даряваш победа.
Аз бях готова да мра -
той пък сеира ми гледа.
Стига със твойте преструвки,
че си възвърнах куража.
Просто ми дай ти целувка...
После ще ти покажа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Гулериа Всички права запазени
Седнал шах да играе, без да познава фигурите 
