Шарената черга
Селце планинско ми помаха
с ръкав от стара антерия
на показ като на сергия –
встрани от пътя, до трънака.
И куче с морда на чиновник
си бе намерило кучило –
озъбено ръмжеше мило –
виновно или невиновно.
На хълм ръждясало пукало
със звездни пуканки засипа
козаря сипаничав, дрипав,
завит с протрито одеяло.
И той се ококори сънен,
огледа се, готов да брани
коричка хляб от гладни врани,
ала изтупа само тръни.
Душата българска какво е –
изплакано небе във локва,
в която скоква и не скоква
сиротно тъмното усое.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
