20 мар. 2012 г., 15:59

Шарената черга

2.2K 0 16

 

 

 

 

Селце планинско ми помаха

с ръкав от стара антерия

на показ като на сергия –

встрани от пътя, до трънака.

 

И куче с морда на чиновник

си бе намерило кучило –

озъбено ръмжеше мило –

виновно или невиновно.

 

На хълм ръждясало пукало

със звездни пуканки засипа

козаря сипаничав, дрипав,

завит с протрито одеяло.

 

И той се ококори сънен,

огледа се, готов да брани

коричка хляб от гладни врани,

ала изтупа само тръни.

 

Душата българска какво е –

изплакано небе във локва,

в която скоква и не скоква

сиротно тъмното усое.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно е, Вал!!!
    И думите, и ритъма, и римите... атмосферата в стиха... страхотно!
    Залепнах за този стих...
    Прегръдка, девойко!!!

    ПП Ох, пак ще се дописвам... Ами, прочетох коментарите...
    За съжаление... Голямо разочарование!!!
    Този стих явно не е за всеки - това е моето впечатление след прочита на коментарите. Валя, наистина е много хубав стиха ти, не ти правя комплимент. За мен този стих е уникален с въздействието си.
  • Всъщност ми харесва!
    И то много!
    Поздрав!
  • Е, след като от бостанджиева гледна точка стихотворението е "успешно", кой би спорил? Най-после стана ясно къде се раждат истините от последна инстанция. Така че - поздравления и от мен.
  • И накрая - не мога да не похваля и поздравя авторката с успешното стихотворение, което явно се докосва до изкуството след като предизвиква толкова коментари и тълкувания. Защото изкуство е именно това, което предизвиква у читателите противоречиви мисли и чувства! Доказателството е налице.
  • Тома, вървим към някакво дребнаво заяждане май, а не ми се замесва в този филм. Виртуалните поведенчески прояви на авторката, на които съм ставал случаен свидетел, са ми достатъчно антипатични, че да защитавам произведението й с фанатичен блясък в очите си. Небето може да е изплакано и от Господ, и от естествените принципи на термодинамиката. Струва ми се, че няма особено голямо значение дали аз споделям въпросния възглед за българската душа. Просто предложих едно възможно тълкувание (пък макар и неавтентично) на спорния пасаж, което вече му придава някакъв смисъл в конкретния дискурс. Това е.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...